Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших
писъкът в мен да е приказен.
Има ли ужас гръмовно горчив,
нека рисуван в картина е.
Стъпките в спомена светло тежат,
там чудеса приютяваме.
Нека разтапя сънят
сини души с просияване.
© Йоана All rights reserved.