Гледам през прозореца... как вали дъжда,
дали да му се радвам и да го обичам,
защото след него ще изгрее красивата дъга,
под която като дете обичах да тичам.
Гледам и виждам как капките дъжд,
падат и правят локва, локва от мечти,
защото паднат ли, падат само веднъж,
веднъж, а видя ли мечта, крещя: "Дръж!".
Капката има една траектория, един път,
който следва без перспектива, без втори шанс,
а капката, която пада, докато си поема дъх...
тя пада, само пада... не става част от нас. ...