Гледам през прозореца... как вали дъжда,
дали да му се радвам и да го обичам,
защото след него ще изгрее красивата дъга,
под която като дете обичах да тичам.
Гледам и виждам как капките дъжд,
падат и правят локва, локва от мечти,
защото паднат ли, падат само веднъж,
веднъж, а видя ли мечта, крещя: "Дръж!".
Капката има една траектория, един път,
който следва без перспектива, без втори шанс,
а капката, която пада, докато си поема дъх...
тя пада, само пада... не става част от нас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация