Блуждая навътре в небето си.
В лилава, нощна тъмнина...
Чувам грохота на кръвта
в бесния тътен на сърцето си,
преминал отвъд плътта.
Кръвта... небесна съм...
Малка капка в мисъл грандиозна,
от всички неразбираема.
Човек, в очите си помпозен,
се лута в път неоткриваем
из дебрите на своята душа....
Кръвта... небесна съм... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up