Блуждая навътре в небето си.
В лилава, нощна тъмнина...
Чувам грохота на кръвта
в бесния тътен на сърцето си,
преминал отвъд плътта.
Кръвта... небесна съм...
Малка капка в мисъл грандиозна,
от всички неразбираема.
Човек, в очите си помпозен,
се лута в път неоткриваем
из дебрите на своята душа....
Кръвта... небесна съм... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse