Полазват тихо стъпките във мрака,
разпадам се и аз във тях от страх,
кой буден дух във тъмното ме чака,
копнеещ за сърцето ми от прах?
Притискам се със ужас към стената,
оглеждам се във нищото–живот
с надежда, че ще дойде светлината,
преди да стана нечий кротък роб.
Пристъпват тихо стъпки на убиец,
кръвта във мен превръща се в любов,
пред мен е тя, а аз съм кръвопиец
на обич, без която бих бил лош!