Капки обич

30 ene 2011, 15:58

Poesía » De amor

825 0 2

Полазват тихо стъпките във мрака,

разпадам се и аз във тях от страх,

кой буден дух във тъмното ме чака,

копнеещ за сърцето ми от прах?

Притискам се със ужас към стената,

оглеждам се във нищото–живот

с надежда, че ще дойде светлината,

преди да стана нечий кротък роб.

Пристъпват тихо стъпки на убиец,

кръвта във мен превръща се в любов,

пред мен е тя, а аз съм кръвопиец

на обич, без която бих бил лош!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.