Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в вечния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела.
С цветя и тръни пътя ни постила.
С приятели и врагове ни среща пак,
след като някога съдбите ни е сплела.
Така сеячът на добри и здрави семена
заслужен урожай от Благодат ще жъне,
но който на подобните си готви участ зла,
сам в ямата, която е изровил, ще потъне. ...