Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.

Отмерва всеки миг с везните на Темида.

Постъпки, мисли, чувства и слова -

незаличимо вписва в вечния регистър.

Безстрастен съдник на отминали дела.

С цветя и тръни пътя ни постила.

С приятели и врагове ни среща пак,

след като някога съдбите ни е сплела.

Така сеячът на добри и здрави семена

заслужен урожай от Благодат ще жъне,

но който на подобните си готви участ зла,

сам в ямата, която е изровил, ще потъне.

Не удар на съдбата зла, не отмъщение,

а ехото на собствения гневен глас,

изрекъл хула, клевета или проклятие,

усилено се връща неизменно пак при нас.

И ако днес съдбата щедро те обгръща

с пари, любов, талант или късмет,

то знай, че заем с лихвите се връща

и за полученото ще дължиш отчет.

Не даром всичко тука ни се дава.

Не без отчетно пеем или пък скърбим.

Но който на земята “даром” получава,

ще трябва двойно своя дълг да заплати.

За празните мечти  не чакайте награда.

Делата, думите и мислите – те дават плод.

И не награда - вещо право ще е радостта,

когато пътят на духа отвежда към възход.

Затуй с постелка мека днес леглото

си застели, за да не трябва да лежиш

на тръни и бодли върху земята гола,

дългът пред кармата докато издължиш.

Сън кратък е животът на земята

и няма спирка за човешката душа,

докато, заблудена сред тълпата,

живее в плен на страстите си тя.

И като Сизиф вечно устремена

нагоре към върха, със труд и пот,

тя с бремето на кармата унаследена

започва отначало всеки нов живот.

Ала от всеки сблъсък или съпротива

духът излиза все по - закален,

защото Еволюцията без борба замиира

и без препятствия не можем да растем