Аз бях твоето слънце, ти бе моята лудост. Всичко започна от зрънце - достигна до пълнолунност. Въртяхме се в орбити шеметни, забравяхме пространство и време. Влачихме спътници временни, мъкнахме невиждано бреме. Планетата"Обич" подминахме, навлязохме в орбити чужди, в Космоса май се загубихме... от пълнолуние е нямало нужда.
Благодаря ви приятели!
Смешко,радвам се,че си ме прочел и че,поне на първо четене ти е харесало стихчето.Знам,че си критичен,не само към другите,а и към себе си.Това е хубаво!Благодаря ти!!!А за да го напиша това:"от пълнолуние е нямало нужда."Има причина.Ако държиш,ще ти я разясня,но не тук.
Познато ми е това пътешествие в космоса, Валка.
Няма страшно.
Има и друга планета за кацане.
"Любов" се казва. Най-силната гравитация!
Ще ви привлече...
Успех!
на пръв прочит ... хареса ми ...
после това - "от пълнолуние е нямало нужда." в контекста на последните четири стиха не го разбрах ... помислих стигнах да някакво обяснение ... но ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.