14 ene 2009, 9:23

Кармично 

  Poesía » De amor
645 0 20
Аз бях твоето слънце,
ти бе моята лудост.
Всичко започна от зрънце -
достигна до пълнолунност.
Въртяхме се в орбити шеметни,
забравяхме пространство и време.
Влачихме спътници временни,
мъкнахме невиждано бреме.
Планетата"Обич" подминахме,
навлязохме в орбити чужди,
в Космоса май се загубихме...
от пълнолуние е нямало нужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??