'бах го, не бил съм никога така,
със Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.
Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ,
изписвам дълги ленти от слова.
Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал
и плувам в океани от копнеж,
понякога съм... пък посърнал. (да ме пита човек що)
Летя аз често във небето "сякаш от коприна",
докато не ме свали от там, ...