26.07.2009 г., 11:21 ч.

Картечар 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
1004 0 7
'бах го, не бил съм никога така,
със Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.
Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ,
изписвам дълги ленти от слова.
Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал
и плувам в океани от копнеж,
понякога съм... пък посърнал. (да ме пита човек що)
Летя аз често във небето "сякаш от коприна",
докато не ме свали от там, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...

Още произведения »