Мене ме няма в тази картина.
Отдалечавам се плавно назад,
както ме учеха, притварям очи,
но личността ми там не стои.
Запалвам цигара, присядам на стол.
Плащам си водката с изтъркан купон.
Пренасям поглед на онази стена,
но уви, в картини е цяла и тя.
Опитвам да върна началото.
Всичко започна с много искри,
с четка и палитра по тялото
рисувахме само красиви съдби.
Багрите бяха нанесени смело,
бялото петно не оставя следи.
Как само се носеше смело
в ядрото от чувства на объркани дни.
Измествам ракурса леко встрани,
но и в далечината ме няма дори.
Колоритът рисувам със смес от сълзи,
а в картината останаха само мечти.
© Йордан Малинов All rights reserved.