Мене ме няма в тази картина.

Отдалечавам се плавно назад,

както ме учеха, притварям очи,

но личността ми там не стои.

Запалвам цигара, присядам на стол.

Плащам си водката с изтъркан купон.

Пренасям поглед на онази стена,

но уви, в картини е цяла и тя.

Опитвам да върна началото.

Всичко започна с много искри,

с четка и палитра по тялото

рисувахме само красиви съдби.

Багрите бяха нанесени смело,

бялото петно не оставя следи.

Как само се носеше смело

в ядрото от чувства на объркани дни.

Измествам  ракурса леко встрани,

но и в далечината ме няма дори.

Колоритът рисувам със смес от сълзи,

а в картината останаха само мечти.