КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота.
Мълча... Искам с поглед да я обхвана цялата.
Но пъзелът е с хиляди малки парченца.
Трябва и майстор да я подреди в огледалото.
Аз се старая като току що проходило детенце.
Покрай мен се тълпят приятели и врагове,
цъкат с език и отчетливо си мърморят:
„Кич. Размити са цветовете. Няма брегове. ...