Каса
На... за огромните разочарования,
които ми носи.
Цял живот съм нещо като каса,
за чувства, усмивки, рамо, пари...
Никой не пита как - зад вратата -
успявам да скрия свойте сълзи.
Който ме хване - навежда.
Докога, Боже?
Толкова тъп ли изглеждам?
Няма край човешкото: "Дай!",
но рестото ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up