Каса

23.04.2007 г., 9:57 ч.

Поезия

722 0 4

Каса
На... за огромните разочарования,
които ми носи.
Цял живот съм нещо като каса,
за чувства, усмивки, рамо, пари...
Никой не пита как - зад вратата -
успявам да скрия свойте сълзи.
Който ме хване - навежда.
Докога, Боже?
Толкова тъп ли изглеждам?
Няма край човешкото: "Дай!",
но рестото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Каса

Искате да прочетете повече?

Предложения