---
Почти си скрит във тази зимна дреха,
кашмирено потънал в тишината.
Но свети край челото ти утеха,
че аз съм с теб, напълно осъзнато!
Гласът ти - като струна от китара,
прошепва ми по мъжки, с всеки допир,
че обич и раздяла се повтарят
и спомен, избледнее ли, не топли.
За минали любови ще ни спомня
единствено студът по ръкавелите,
разсичащ ледно думите виновни ...