4 февр. 2012 г., 11:38
---
Почти си скрит във тази зимна дреха,
кашмирено потънал в тишината.
Но свети край челото ти утеха,
че аз съм с теб, напълно осъзнато!
Гласът ти - като струна от китара,
прошепва ми по мъжки, с всеки допир,
че обич и раздяла се повтарят
и спомен, избледнее ли, не топли.
За минали любови ще ни спомня
единствено студът по ръкавелите,
разсичащ ледно думите виновни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация