Dec 7, 2017, 11:22 AM

Катаклизъм 

  Poetry » Love
828 0 6


В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.

Светкавици засвяткаха съдбовно,
разцепиха небето не веднъж,
а стъпките на вятъра греховен
танцуваха в полегналата ръж.

Изригнаха вулкани от желание,
обляха непристъпните скали,
дочуха се сподавени стенания.
Дъждът!?  Не се отказа да вали...

Разнежено небето се усмихна,
когато напои с любов страстта,
телата ни отдадени притихнаха
в душата на възкръснала зора.

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??