7 dic 2017, 11:22

Катаклизъм 

  Poesía » De amor
841 0 6


В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.

Светкавици засвяткаха съдбовно,
разцепиха небето не веднъж,
а стъпките на вятъра греховен
танцуваха в полегналата ръж.

Изригнаха вулкани от желание,
обляха непристъпните скали,
дочуха се сподавени стенания.
Дъждът!?  Не се отказа да вали...

Разнежено небето се усмихна,
когато напои с любов страстта,
телата ни отдадени притихнаха
в душата на възкръснала зора.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??