Катедрала

Oct 6, 2019, 7:00 PM

Poetry » Phylosophy, Other

842 0 3

В далечната, ледена Полша...

в големия, приказен Лодз...

на мъничка църква попаднах...

и влязох, подтикнат от Бог...

Изпълнен бе храмът с миряни...

послушни на Живия Бог...

очите им - целите в сълзи...

в сърцата им - вяра, любов...

Не знаех дали съм там горе...

в мечтания приказен рай...

дали пък сам раят не слезе...

в красивия мъничък храм...

Но знаех, че искам да бъда...

дете на Иисуса Христа...

и словото негово вечно...

да следвам от днес до смъртта!

06.10.2019г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2019-10-06T19:57:15+03:00

Така е Адриан, щом все още има умиращи от глад, от падащи бомби, прогонени от домовете си хора и.т.н. Не знам колко лица има злото. Защо Бог ни създава несъвършени? Но...Бог е условност, Адриан. Другото му име е доброта или любов - липса на желание и склонност да вредим, да лишаваме, да отнемаме с груба сила, да раняваме.... Радвам се, че един млад човек като теб има такова светоусещане. Напълно си прав, подкрепям те.
Адриан (Андрей Андреев)

2019-10-06T19:46:15+03:00

Благодаря за оценката!

Все пак, г-жо Мазлум, Библията в категорична, че всеки човек е творение божие, но чеда на Бога са само тия люде, които са го приели за своя спасител.
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2019-10-06T19:42:37+03:00

Но знаех, че искам да бъда...
дете на Иисуса Христа...
и словото негово вечно...
да следвам от днес до смъртта!
Вдъхновено слово!