6.10.2019 г., 19:00 ч.

Катедрала 

  Поезия » Философска, Друга
5.0 (1)
977 0 3
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни...
послушни на Живия Бог...
очите им - целите в сълзи...
в сърцата им - вяра, любов...
Не знаех дали съм там горе...
в мечтания приказен рай...
дали пък сам раят не слезе...
в красивия мъничък храм... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предложения
  • До къщата бяла, ей там на брега, където прибоят изпраща вълните, мержее се фигура, брат на зорите: с...
  • Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...

Още произведения »