Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен,
от моето любовно вино окрилен.
Сега пак в ъгъла на кръчмата седиш
и като чаша старо вино
изпиваш ме...
до дъно, до горчилката последна.
И пак проклинаш ме,
но искаш още... ...