9.04.2012 г., 13:33 ч.

Като червено вино 

  Поезия » Любовна
733 0 3
Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен,
от моето любовно вино окрилен.
Сега пак в ъгъла на кръчмата седиш
и като чаша старо вино
изпиваш ме...
до дъно, до горчилката последна.
И пак проклинаш ме,
но искаш още... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??