Заспало е сърцето ми отново без целувки,
моля се на тази болка то да устои,
но едва ли толкоз силно е без твоите прегръдки,
жаравата от лятото със студ се замени.
Дали ще се стопи във времето следата,
останала от теб в моята душа,
дали ще си отиде с нея и тъгата,
че всичко взе ми любовта?
Твоята усмивка по детски ме поведе,
бях пленена от твоите очи,
но само към тъга пътят ме изведе,
ти с обида илюзиите разби. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up