5 sept 2007, 0:00

Като да прегърна есента 

  Poesía
573 0 5
 Заспало е сърцето ми отново без целувки,
 моля се на тази болка то да устои,
 но едва ли толкоз силно е без твоите прегръдки,
 жаравата от лятото със студ се замени.

 Дали ще се стопи във времето следата,
 останала от теб в моята душа,
 дали ще си отиде с нея и тъгата,
 че всичко взе ми любовта?

 Твоята усмивка по детски ме поведе,
 бях пленена от твоите очи,
 но само към тъга пътят ме изведе,
 ти с обида илюзиите разби.
 
 Не успявам да прогоня всички сенки,
 огънят в огнището дори изстина,
 ти сълзите ми в проклятие превърна,
 волята ми ти преви - замина.

 Сега залезът обрича моето сърце,
 утре да прегърне есента,
 никога в живота да не срещне теб,
 да забрави що е любовта!

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МИЛО МОМИЧЕ,много е рано да мислиш за есента,та ти си току-що напъпило пролетно Цвете,на което един по-силен пролетен вятър е разлюлял пъпката,и това Цвете си помислило, че този вятър ще го прекърши!От позицията на човек претърпял пролетни силни ветрове,летни бури и градушки,аз ти казвам,че птицата на ЛЮБОВТА ще кацне на твоето рамо и ще се задържи колкото си пожелаеш!ВЯРВАЙ!!!
  • Прекрасни са стиховете ти ,Нина,очароваха ме.
  • Благодаря за признанието
  • Харесва ми как пишеш. Просто си личи, че умееш, а и хубави неща си написала. Ще се гордея, ако с времето и аз започна да умея да си чупя думите така.Поздравявам те!
    С уважение!
  • Много хубав стих!Поздрави!Дано бързо да отмине есента и пак да бъде пролет в душата ти!
Propuestas
: ??:??