Apr 2, 2008, 8:52 PM

Като ден и нощ  

  Poetry » Love
722 0 4
Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?

Любовта ти невъзможна е, аз виждам.
Обречена на мъка си, нали?
Любимият, с деня той да изгрява,
докато ти залязваш със своите мечти.

А слънцето, и то пламтящо и великолепно,
сила ни дарява през дългите и трудни дни,
ала навярно в него всичко болка и тъга е,
любимата си щом не може то да види.

И гонитбата така ще продължава,
ден и нощ, до края на света,
а на мен само да се моля ми остава,
надеждата във вас да запази любовта...




© Мими All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??