Луна... омайна и вълшебна, която бдиш над всички ни в нощта. Луна... така красива и неземна, но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам. Обречена на мъка си, нали? Любимият, с деня той да изгрява, докато ти залязваш със своите мечти.
А слънцето, и то пламтящо и великолепно, сила ни дарява през дългите и трудни дни, ала навярно в него всичко болка и тъга е, любимата си щом не може то да види.
И гонитбата така ще продължава, ден и нощ, до края на света, а на мен само да се моля ми остава, надеждата във вас да запази любовта...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.