Libra (И.Маркова)
74 132
Mar 5, 2005, 6:48 PM

Като две костенурки 

  Poetry
812 0 4
Ще си го имаме нашето време
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила,
потропвайки като две костенурки.
Помниш ли някога това беше шега,
някога бяхме толкова млади и луди?
И пак ще си го имаме нашето време,
и пак да правя любов с теб ще си е
пътуване, малка смърт, после раждане,
и косата ми пак ще заспива под твоите
пръсти - лека и нежна, цялото време,
докато ти си в мен, а аз съм съм в тебе..

© И.Маркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрени благодарности на всички, които прочетоха и харесаха този стих...
  • Ех,ако има понятие като благородна завист,то току що ме споходи.....прекрасни усещания предадени по прекрасен начин!
  • Раждане,пътуване...смърт -един цял живот.В нея -една любов,която е нито първа,нито последна.Тя е просто любов,без която не можем!Хареса ми,Илона!
  • Много е хубаво Либра, много е хубаво ...
Random works
: ??:??