Libra (И.Маркова)
74 132
5.03.2005 г., 18:48 ч.

Като две костенурки 

  Поезия
831 0 4
Ще си го имаме нашето време
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила,
потропвайки като две костенурки.
Помниш ли някога това беше шега,
някога бяхме толкова млади и луди?
И пак ще си го имаме нашето време,
и пак да правя любов с теб ще си е
пътуване, малка смърт, после раждане,
и косата ми пак ще заспива под твоите
пръсти - лека и нежна, цялото време,
докато ти си в мен, а аз съм съм в тебе..

© И.Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрени благодарности на всички, които прочетоха и харесаха този стих...
  • Ех,ако има понятие като благородна завист,то току що ме споходи.....прекрасни усещания предадени по прекрасен начин!
  • Раждане,пътуване...смърт -един цял живот.В нея -една любов,която е нито първа,нито последна.Тя е просто любов,без която не можем!Хареса ми,Илона!
  • Много е хубаво Либра, много е хубаво ...
Предложения
: ??:??