Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята
той взе частици неизминат път.
Прилежно прикова ги за платната.
Приглади гънките на тихата им скръб.
Въздишките на бялата му риза
потънаха в морето на страстта.
Цветът на истинската близост
изгря над този свят като дъга.