7 may 2018, 22:09

Като дъга 

  Poesía » Otra
621 7 14

Един човек подпря със любовта си

дробната черта на хоризонта.

Бе тежък изборът за неговата плът.

Единствено го подкрепи духът.

 

От всичките отсечки на земята

той взе частици неизминат път.

Прилежно прикова ги за платната.

Приглади гънките на тихата им скръб.

 

Въздишките на бялата му риза

потънаха в морето на страстта.

Цветът на истинската близост

изгря над този свят като дъга.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??