КАТО ДЪРВЕТА

Apr 2, 2007, 1:03 PM

Poetry

616 0 9

След толкова безлични рани
си доизкърпваме кората –
накълцани, недоразбрани,
в живот, издухан като вятър…
A край самотните ни стволи
поредна есен ни попари.
Кълвач долита. За какво ли?…
Наблизо чуват се брадвари…
Не сме съвсем самотни тука –
отдолу подрастът пристига.
А нашите снаги пропукани
ще отпътуват на талига… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

КАТО ДЪРВЕТА

Want to read more?

Random works