КАТО ДЪРВЕТА

2.04.2007 г., 13:03 ч.

Поезия

622 0 9

След толкова безлични рани
си доизкърпваме кората –
накълцани, недоразбрани,
в живот, издухан като вятър…
A край самотните ни стволи
поредна есен ни попари.
Кълвач долита. За какво ли?…
Наблизо чуват се брадвари…
Не сме съвсем самотни тука –
отдолу подрастът пристига.
А нашите снаги пропукани
ще отпътуват на талига… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

КАТО ДЪРВЕТА

Искате да прочетете повече?

Предложения