Като една съдба

Jun 11, 2012, 12:39 PM

Poetry » Other

1031 0 27

Като една съдба!
Свири на цигулка вятърът - тънко,
ехото го разнася в тишината,
носталгично-тъжно или весело-звънко.
Сякаш хиляди души шептят
молитва за човека и земята.
Реки, птички и дъждове пеят,
и те в нас, като една съдба ромолят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като една съдба

Want to read more?

Random works