11 jun 2012, 12:39

Като една съдба 

  Poesía » Otra
928 0 27

Като една съдба!

 

Свири на цигулка вятърът - тънко,

ехото го разнася в тишината,

носталгично-тъжно или весело-звънко.

 

Сякаш хиляди души шептят 

молитва за човека и земята.

Реки, птички и дъждове пеят,

и те в нас, като една съдба ромолят.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??