Feb 2, 2020, 11:37 PM  

Като глина в ръцете ти 

  Poetry
629 7 7
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт,
без изход, като бездна най-дълбока.
Когато твоя глас нашепне „Спри“,
тогава ще открия аз посока.
Оставям те сама да избереш –
от глина е съдбата ми ... в ръцете.
Ще я изваеш ли или ще спреш
и ще я стъпчеш цялата с нозете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??