2.02.2020 г., 23:37 ч.  

Като глина в ръцете ти 

  Поезия
630 7 7
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт,
без изход, като бездна най-дълбока.
Когато твоя глас нашепне „Спри“,
тогава ще открия аз посока.
Оставям те сама да избереш –
от глина е съдбата ми ... в ръцете.
Ще я изваеш ли или ще спреш
и ще я стъпчеш цялата с нозете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
: ??:??