Feb 27, 2007, 9:38 AM

Като график за стената... 

  Poetry
525 0 12

Като график за стената
залепи ме... и вися.
С пръстена си окова ме
за семейната врата.
Сто "не трябва" нареди ми.
С твоите вечни правила,
дъх не ми остави. И безсилна
просто скърши ме, като трева.
С нов парфюм и нова дреха
ми показваш обичта,
ала тя не топли, мили,
не ухае на цветя.
В шепа стискам правилата
и изхвърлям ги в дъжда,
други ще напишеш, зная,
във безмълвна тишина.
Тях с кафето ще изпия
кимайки ти със глава.
и покорно ще ги сдъвча,
ще преглъщам без слова.
На балкона тихомълком
ще повърна всички думи,
с птиците за миг ще литна,
споделила своите сълзи 
Пролет е, така красива!
Свиват птиците гнезда.
Моето гнездо е празно...
от неписаните правила.





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??