Като график за стената
залепи ме... и вися.
С пръстена си окова ме
за семейната врата.
Сто "не трябва" нареди ми.
С твоите вечни правила,
дъх не ми остави. И безсилна
просто скърши ме, като трева.
С нов парфюм и нова дреха
ми показваш обичта,
ала тя не топли, мили,
не ухае на цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse