В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш,
отронваш с неохота дума-две,
за тебе аз не съществувам,
звезда-комета в твоето небе.
Преминала съм с метеорен вихър,
но май не съм оставила следи,
не те коря, не си виновен,
мъжете не обичат падащи звезди.