В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш,
отронваш с неохота дума-две,
за тебе аз не съществувам,
звезда-комета в твоето небе.
Преминала съм с метеорен вихър,
но май не съм оставила следи,
не те коря, не си виновен,
мъжете не обичат падащи звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация