Като край

Apr 18, 2019, 12:45 AM

Poetry » Love

888 1 5

Като бавно умиране беше -
прегръщах те и се сбогувах,
косите ти с пръсти целувах,
докато сърцето кървеше...
Каква любов погребвах само!
Ще я оплаквам много време,
а ти за малко да задремеш,
склонил глава на мойто рамо,
Какви мечти, какви копнежи
натъпквах тихо във ковчега.
Незнаейки, че те погребвам
ти беше мил и беше нежен... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като край

Want to read more?

Random works