Като край

18.04.2019 г., 0:45 ч.

Поезия » Любовна

890 1 5

Като бавно умиране беше -
прегръщах те и се сбогувах,
косите ти с пръсти целувах,
докато сърцето кървеше...
Каква любов погребвах само!
Ще я оплаквам много време,
а ти за малко да задремеш,
склонил глава на мойто рамо,
Какви мечти, какви копнежи
натъпквах тихо във ковчега.
Незнаейки, че те погребвам
ти беше мил и беше нежен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като край

Искате да прочетете повече?

Предложения