Блед ангел-спасител слезе

                       на нашата улица, влетя във

                                                               кръчмата

                       и се огледа издайнически...

                       - Страннико, ей тук съм - седя в

                                                      ъгъла и чакам.

                       Налях две чаши вино - за него и за мене

                       и се изкашлях многозначително.

                       Ангелът поизтупа измършавелите си

                                                                          крила,

                       капки летен дъжд полетяха надолу,

                       навън валеше по-силно от всякога.

                       Но казах си: Нейсе, закъсня много,

                       но ей тук те чакам. (Но не знам дали

                       ангелите пият... И как предпочиташ -

                       да дойда сам с тебе

                       или

                       да ми сграбчиш душата?

                       И сега като се появи пред мене,

                       как да те наричам?)

                       Изпи си виното, не отговори,

                       после сам затръшна вратата.

                       Като летен облак премина...