Блед ангел-спасител слезе
на нашата улица, влетя във
кръчмата
и се огледа издайнически...
- Страннико, ей тук съм - седя в
ъгъла и чакам.
Налях две чаши вино - за него и за мене
и се изкашлях многозначително.
Ангелът поизтупа измършавелите си
крила,
капки летен дъжд полетяха надолу,
навън валеше по-силно от всякога.
Но казах си: Нейсе, закъсня много,
но ей тук те чакам. (Но не знам дали
ангелите пият... И как предпочиташ -
да дойда сам с тебе
или
да ми сграбчиш душата?
И сега като се появи пред мене,
как да те наричам?)
Изпи си виното, не отговори,
после сам затръшна вратата.
Като летен облак премина...
© Янко Всички права запазени
хареса ми