Посветено на мама, която се прояви като издържлив герой!
Написано в миговете на очакване операцията да свърши.
Не само майките обичат безусловно. Обичта е двустранна!
Погледнах отново към часовника
и така отбелязах часовете до края.
Очаквах само на телефона повика.
Никой не разбра колко се терзая.
Няма по-ужасно от безсилието.
Само тръпнеш в глухото очакване.
Мяташ се вътрешно в усилието
да не превърнеш речта в оплакване.
Никой не би могъл да ми помогне.
Думите използва, за да утешава.
Кръвта във мен не може да смогне
на дилемата, която ума разрешава.
Но и мозъкът е до там ограничен.
Ръцете са свободни, ала оковани.
Изборът един е на друг подчинен.
Страховете насила са приспани.
„Тя добре е!”, надеждата прошепна.
А вярата в това е толкова голяма.
Едната ми скула за миг потрепна.
Но аз съм силна! Точно като мама!
© Биби All rights reserved.
Аз лично не искам повече да преживявам това..
Благодаря ти, Влади!