Посветено на мама, която се прояви като издържлив герой!

Написано в миговете на очакване операцията да свърши.

Не само майките обичат безусловно. Обичта е двустранна!

Погледнах отново към часовника

и така отбелязах часовете до края.

Очаквах само на телефона повика.

Никой не разбра колко се терзая.

Няма по-ужасно от безсилието.

Само тръпнеш в глухото очакване.

Мяташ се вътрешно в усилието

да не превърнеш речта в оплакване.

Никой не би могъл да ми помогне.

Думите използва, за да утешава.

Кръвта във мен не може да смогне

на дилемата, която ума разрешава.

Но и мозъкът е до там ограничен.

Ръцете са свободни, ала оковани.

Изборът един е на друг подчинен.

Страховете насила са приспани.

„Тя добре е!”, надеждата прошепна.

А вярата в това е толкова голяма.

Едната ми скула за миг потрепна.

Но аз съм силна! Точно като мама!